Очакваме новото издание на ПЕПЕЛ

27 януари 2021
Очакваме новото издание на ПЕПЕЛ

09. 1999. Сряда.

Денят, в който моята приятелка Вили си отиде. Седмица преди нея си отиде любовта ни.

Бяхме заедно от пет години. В събота следобед тя излезе с колата, която  й бях купил. След час ми се обади. Беше катастрофирала. Звучеше добре, но от колата останали куп тенекии. Блъснала се в паркиран автомобил на тясна и спокойна улица в краен квартал. Нямах представа какви страхове или мераци я бяха запратили там, както и с какво точно я бе предизвикал безупречно спрелият отдясно автомобил, но във всеки случай бе го уцелила с изключителна точност.

Викнах такси за нея, а аз останах да оправя нещата. Отне ми няколко часа. След това се прибрах.

Както и очаквах, тя ме посрещна на вратата. Както и очаквах, не беше сама. Имахме гости. Вече вечеряха. Присъединих се, но не направих никакъв опит да вляза в час. Разговаряха. Нищо за случилото се. По някое време Вили, извън контекста и без умисъл разбира се, спомена нещо за ламарините и колко важно било, че тя е жива. Е, можеше да бъде и по-скромна. Погледнах я и й кимнах, което би трябвало да означава, че съм съгласен, но въобще не беше така. Май тогава осъзнах, че общото между нас е само леглото.

Трябваха й цели два дни,за да стигне до същия извод. Това бе прозрени-ето, с което окончателно ме уби. Използва целия си философски камък, за да определи накрая случващото се като “загуба на доверие”. Лично аз не бях загубил нищо. Доверието не го броя.

Та във връзка със ситуацията може да се каже,че бях в непосредствена близост с един доста заможен човек, който не закъсня да ми предложи работа. И, съответно преди още да съм приел, ми даде аванс. Доста голяма сума пари. Такава, каквато определено е в състояние да промени живота ти. Взех ги. Даде ми и време да си помисля по въпроса.. Това беше важно за мен, защото изключително много държах на личното си време и по принцип не поемах рискове, особено пък свързани с големи пари. Когато срокът за размисъл изтече,  срещнахме се отново. И му върнах  парите. Вили дочу за случилото се и не можа да ми го прости.

Просто ценностната й система беше такава. Тази жена смяташе  себе си за същество от друг свят. И беше права. Въпросният свят бе обозначаван от разни светски хроникьори като елит. Не че не разбирах сакралното значение на тази дума, но не разбирах тя какъв смисъл влага в нея.

Следете мисълта ми. Когато се запознахме, тя притежаваше чифт изкуствени мигли, изтъркан молив за устни и евтина ноктопластика. Към края на връзката ни, с вещите, които придоби, навъртайки се около мен, Вили спокойно можеше да зареди козметичен салон и няколко първокласни бутика.

Изкарвах добри пари. Естествено, някои си докарваха повече, но около нас бе претъпкато с човешки същества, за които стандартът ни бе направо убийствен. Според мен обаче проблемът при нея си беше чисто психологически – аз го определях с фразата “бедното си е бедно”. Винаги искаше още. Включително да пазарува из лъскавите магазини в пиков час, да размята и обсъжда с приятелки марковите парцалки пред кривите усмивки на продавачките, а после небрежно да изброи поисканата сума и да изчака рестото. Последното, естествено, напълно смачкваше имиджа й, но тя никога не го разбра. Малките й радости я разтапяха, както се топи сладолед на слънце.

Както вече казах, Вили се идентифицираше с едно по-различно общество. Бе си подбрала обкръжение, в което се опитваше да ме въвлече. Жените в това обкръжение, в което не се знаеше кой кого обкръжва, искаха да спят с мен, а техните приятели или мъже – с нея. Симпатията там не беше регулиращ фактор, важното бе да се случва нещо. Влечението й към нейния свят предизвикваше естествена и чистосърдечна неприязън към мен. На неговия фон аз й изглеждах скучен и стиснат. Признавам, имах възможност да печеля повече, но защо трябваше да го правя за жена, която не зачита моята самоличност. Май имах по-голяма нужда от себе си, отколкото от нея. Та по този повод ще кажа как стояха нещата. Да пътуваш в първа класа е приятно и удобно, но този, който ти е отворил вратата, притежаваше абсолютното право да ти се обажда по всяко време и да иска всичко от теб. И понеже изборът си беше мой, отлагах го.

Въпреки всичко доста изкарахме така. Бях свикнал с Вили и с начина си на живот. Моето свободно време си го бях купил сам, бях си го извоювал и не ми допадаше да го разделям с когото и да било. Това, от което имах нужда, ми беше под ръка и почти на консигнация.

Моята приятелка обаче предпочиташе да бъде “гърбица” – така наричах хора с интереси като нейните. Гърбиците обикновено бяха от женски пол. Една гърбица имаше нужда от тяло, към което да се закрепи.  За целта предлагаше своите екстри и ако тялото бе  впечатлено и въодушевено, прикрепяше гърбицата към себе си. Не се изключваше едно тяло да има повече от една гърбица. Макар и постфактум, бе прието, че щом не ставаш за нищо, ставаш за гърбица.

из "Пепел"

До 20 февруари можете да заявите ПЕПЕЛ. Книгата излиза на 20 .20.2021г на корична цена от 25 лв. Заявете един екземпляр до 20 февруари и тя ще дойде при вас на цена от 20 лв.

прочети още

Не пропускайте възможността да се възползвате от офертата за две книги до 20. 02. 2021, с които ще получите подарък "Мутра"-Аудиороман. Ако към "Тиня и чест" прибавите заявка за "ПЕПЕЛ", ще дойдат при вас

прочети още

Навън в мрака се разхождат непознати мъже. Не крият лицата си. Сензорите засичат движението и ги осветяват. Това не ги притеснява.Така е, когато в живота ти се натрупат определен брой ненаказани действия. Мислиш се за неуязвим. Самоуверени са. Самонадеяни. Дошли са за разплата.

прочети още