Опознай Родината си ВЕД! - Дяволският мост

6 ноември 2020
Опознай Родината си ВЕД! - Дяволският мост

ВИНИЛОВО СЪРЦЕ

Баща ми имаше огромна библиотека. Вече я няма. Мъчно ми е. Чувството не е същото, като да ти няма колата. Казвам, баща ми имаше библиотека, защото той се грижеше за нея и я обновяваше. Естествено, че библиотеката беше на цялото семейство. Когато бях дете ме караше да си мия ръцете, преди да отворя някоя книга. Струва ми се, че сега децата не четат. Страх ме е да попитам моите, за да не ми стане неприятно от отговора. А са добри деца. Като че ли днес да четеш не е кой знае каква добродетел. Може би средата ми е такава, но май и възрастните около мен не четат. Вероятно времето е такова. Алчно. Изсмуква ни минутите с други приоритети. Може би само в България е така, а може би моите наблюдения върху общата култура на съвременното ни общество са доста анемични.
Понякога, ежедневно де, когато съм се скрил от съвременното общество, си мисля, че повечето от тези, дето четат, живеят в други държави. По принцип е по-важно да имаш пари, отколкото книги. Съгласен съм. Вероятно когато четеш, ставаш по-малко комбинативен. Вече се гледат филми и се четат чатове. Субтитрите и чатовете са съвременната грамотност. Примирявам се, че четенето пречи на благосъстоянието, и продължавам нататък.
Баща ми имаше огромна колекция от плочи. Винилови грамофонни плочи, а не плочи за котлони. Казвам, баща ми имаше, защото той обгрижваше колекцията – обновяваше я. Иначе колекцията си беше на цялото семейство. Често оставах сам вкъщи. Имах една акустична китара с раздърпани струни, подарък от дядо ми. Пусках някоя плоча и започвах да мечтая. Удрях струните и пеех. С часове. Плочите бяха стотици и знаех текстовете на почти всички песни. Представях си, че ме слушат тълпи от хора. По онова време не бях виждал нито една рок звезда. Освен на някоя обложка на грамофонна плоча. Но пък не знаех, че това е рок звезда… Баща ми ме беше научил да се грижа за грамофона и плочите. По тях нямаше и прашинка. Сега ги няма и тях. Заемаха много място. Мъчно ми е!
Баща ми беше художник. Беше, защото отдавна не рисува. Сигурно музата го е напуснала. При един ремонт на къщата ни намерих негови тетрадки. Много стари. В тях имаше страхотни разкази и стихотворения. Той ги беше писал. Каза ми, че вече не пише и не рисува, защото си дал ясна сметка, че не можел да бъде като най-добрите. Можел само да им подражава. Примирих се с това и продължих.
От сегашната си позиция си задавам въпрос, който никога няма да задам на татко: ако за текстовете, които пишеше, и картините, които рисуваше (тези които смята, че са били само копия на добрите), получаваше добри пари и признание, щеше ли пак да се откаже? Щеше ли да смята, че не е достатъчно добър? Изкуството е свят. Как можеш да осъдиш собствения си свят, че е по-недостоен от света на по-известен творец?
С възрастта и житейския опит разбрах, че изкуството създава светове, но не е достатъчен само талант, за да се създаде изкуство.
На тридесет бленувах да имам поне половината от това, което имам сега.
Да, сметките не излизат – дадох повече отколкото взех, но се чувствам така, сякаш не съм спирал да получавам. Няма да стана рок звезда и няма да продам милиони книги. Най-вероятно. Но онова момче с раздърпаните струни в ръцете създаде свой собствен свят с милиарди звезди в него.
Благодарен съм!

Фотограф: Атанас Кънев

Три нови издания на Константин Кацаров излязоха на книжния пазар. Романите "Паралел", "Какавида" и "Пепел". И трите книги са излизали само в един кратък тираж през годините.

прочети още

Спечели книга по твой избор от изданията на Константин Кацаров! Участвай в седмичната дискусия на тема: "Дали егоизмът диктува постъпките ни или се подчиняваме и доверяваме на по-различна емоция? Какво представлява разумът? Може ли да бъде опитомен?"

прочети още

"Тиня и чест" е последната издадена книга на Константин Кацаров - Автор. Въпреки собственият му афинитет към романа "Мутра". Константин признава, че "Тиня и чест" е най - добрата проза, която е издал до момента. Малък откъс от романа можете да прочетете сега.

прочети още